Всичко започна с миризмата на бензин

Беше август 2017 г., и седях в нает Tesla на Supercharger в Седона, Аризона, когато усетих мирис на бензин.

Вън беше 95 градуса, и бяхме седели там безкрайно дълго. Все още не разбирах, че зареждането на батерия от 80% до 100% може да отнеме толкова време, особено при екстремна жега. Tesla се бореше да поддържа батериите си хладни.

По това време притежавах Kia Soul от 2014 г., и бях чел тревожни доклади за Kia-та, които се запалват в Съединените щати. За миг онова познато безпокойство се върна внезапно.

После си спомних, че не съм в моя Kia.

Мирисът идваше от бензиностанцията до нас, където цистерна зареждаше подземните резервоари. Трябваше да се посмея на себе си. Въпреки това, предвид жегата, малко се притеснявах и за Tesla, че може да се запали.

Нито едното, нито другото се случи.

Въпреки дългото чакане, обичах преживяването на зареждане с Tesla. Просто го включваш. Никакви приложения, никакви кредитни карти, никакви инструкции. Колата и зарядното се грижеха за всичко.

Възхищавах се на тази простота.

През 2019 г. замених моята бензинова Kia Soul за Soul EV от 2019 г. Тогава открих какво е зареждането извън екосистемата на Tesla.

Трябваха ми различни приложения за различните мрежи за зареждане. Някои изискваха предварително платени баланси. Други се нуждаеха от клетъчна връзка, за да комуникират със сървър, преди дори да започнат да доставят електричество. Понякога целият процес се проваляше.

Беше абсурдно.

Най-много ме изненада това, че голяма част от тази инфраструктура за зареждане се появи след като Tesla вече беше показала колко просто може да бъде преживяването. Технологията, която идва по-късно, не би трябвало ли да е по-добра?

Тесла беше поставила летвата. Въпреки това, големите автомобилни производители и компании за зареждане, включително бизнеси с огромни финансови и инженерни ресурси, по някакъв начин успяха да предоставят по-сложно изживяване.

Вместо да координират около безпроблемно зареждане, индустрията остави потребителите да се справят с множество приложения, акаунти, платежни системи и несъвместими мрежи.

Компании като GM, Toyota и Kia разполагаха с много по-големи ресурси от Тесла в ранните ѝ години. Сигурно можеха да работят заедно, за да направят зареждането толкова просто, колкото включването на кола в контакт.

Но очевидно това беше твърде много да се поиска.

Тогава забелязах нещо интересно в подземния паркинг на моя жилищен блок. Имаше обикновен електрически контакт точно до моето паркомясто.

Започнах да се включвам в него. Не бях поискал разрешение, но нямаше правило, което да го забранява, а сградата вече предоставяше споделена станция за зареждане от ниво 2 като удобство. Като зареждах на собственото си място, оставях тази станция свободна за другите собственици на EV.

И тогава направих откритие, което промени начина, по който мислех за електрическите превозни средства.

Зареждането от ниво 1 беше удивително ефективно.

Повечето дни колата ми стоеше паркирана с часове. Не ми трябваше бързо зареждане. Просто трябваше да възстановя електричеството, което използвах, карайки из града. Един обикновен контакт лесно можеше да покрие повечето от моето дневно шофиране. Можете да разберете дали това е вярно за вашето шофиране с нашия EV Home Charger Calculator.

Още по-добре, изживяването беше точно това, което обичах в Тесла.

Включи. Отиди си.

Без приложение. Без мрежа. Без сложна електроника, която да преговаря със сървъри някъде в интернет.

Започнах да се чудя защо жилищните и апартаментните сгради харчат хиляди долари за сложни зарядни устройства, когато обикновени контакти или евтини станции от Ниво 2 могат да свършат голяма част от работата.

Електричеството вече беше там. Технологията за зареждане вече беше в колата.

Липсваше само прост начин да се проследи кой колко електричество е използвал и какво дължи.

Разбира се, това би изисквало известна доверие. Шофьорите трябваше да се регистрират честно при влизане и излизане. Но в жилищна или апартаментна сграда, където жителите вече имат установени взаимоотношения и договор с имота, това изглеждаше напълно разумно.

А ако няма интернет връзка в гаража? Кой го интересува? Включи, зареди колата си и запиши или коригирай сесията по-късно.

Не можех да спра да мисля за това.

В крайна сметка реших да създам софтуера сам.

Нарекох го EVnSteven.

Прост начин хората да споделят съществуващата електрическа инфраструктура, да проследяват времето за зареждане и да плащат справедливата си част без скъпо оборудване или ненужна сложност.

Когато се връщам назад, намирам за забавно, че цялото пътуване започна с мирис на бензин в пустинята на Аризона.

Но истинското откровение дойде много по-късно, в подземен паркинг, когато открих колко много технологии всъщност не ни трябват.

David Williston
Основател, EVnSteven.app